Поглед отвъд разбиранията ни, към статистиката.

Много наболял на съвремието ни въпрос е „Чете ли българинът и какво?“. Определено като имаме предвид технологиите като, че ли на заден план остават книжните издания. Всъщност изследване на Националния Статистически Институт показва тревожни данни, които показват не само, че средностатистическия българин не проявява интерес към сериозното четиво, но и това, че разчита единствено на електронните медии за това да се осведоми по важни за него теми. Ако преди години разчитахме на това да си купим вестници и да намерим информацията, която да задоволи читателския ни интерес днес все по-често се допитваме до социалните мрежи за да научим какво пикантно се е случило у  нас или по-света. Факт е, че всъщност съвременното общество има съвсем нови приоритети и вероятно това се оказва  причина, която да е следствие от понижения интерес към хартиените форми за маково осведомяване.

Тенденцията към намаляването на тиражите на едни от най-популярните вестници у нас също е част от тревожната статистика. Неминуема понижения потребителски интерес се отразява и върху това какво като количество печатни форми се появяват в търговската мрежа. Причините обаче не са само в това, че българинът не чете, а в това каква форма за осведомяване използва. Както споменахме малко по-горе в нашата публикация Интернет и социалните мрежи са мястото, което привлича аудиторията. Именно тук се крие разковничето на загубените позиции на печатните вестници и тяхното използване. Оказва се, че всъщност българинът чете и търси информация, но я получава от дигиталните издания на средствата за масово осведомяване.

Оказва се, че хартиеният вестник всъщност е отражение на новините от вчерашния ден. Сигурно помните онази хитова песен на братя Аргирови, които преди четвърт век бе изключително популярна. Днес това е факт и в това се крие основната причина хартиеното издание да губи почва под краката си. Несъмнено новините от последните секунди намираме в техните дигитални издания и това ги прави привлекателни за читателите – да знаят къде  какво се случва точно в този момент е предимството, което Интернет изданията ни предоставят като форма за информираност. Дори вече и телевизията не е толкова атрактивна, тъй като най-интересните репортажи отново са част отразени в мрежата преди да стигнат до зрителя, очакващ новинарската емисия.

Това обяснява защо днес се купуват по-малко вестници. Тенденциите са дигиталните издания тотално да изместят хартиеният формат и така съвременния читател дори да забрави какво е усещането да прелиства вестника и част от печатарското мастило да остава по пръстите му …, а бяха хубави времена! Носталгия или начин да приемем новото е използването на дигиталните вестници? Времето и технологиите диктуват начина ни на живот. Вероятно това е и основната причина да сме толкова зависими от връзката с Интернет и да се чувстваме безпомощни, ако сигнала изчезне. Вестникът винаги ще остане онзи интелектуален модел, от който намираме новини, анализи, обстоятелства, които са свързани с различни теми от нашето ежедневие. Разбира се, формите под които днес съществува са коренно различни като вид, но пък общата идея да прочетем вълнуващи, сериозни и всякакви теми се превръща във все по-достъпна с навлизащото дигитализиране. Няма друг вариант да съществуват съвременните вестници, ако не успеят да се нагодят към технологиите и да бъдат достъпни за българинът, който всъщност продължава да чете, въпреки разногласията на експертите по въпроса.